Feb 12, 2008, 2:24 PM

Обикнах те нечакано, без време...

  Poetry » Love
970 0 18
 

 

Обикнах те нечакано, без време.

Съдбата е виновна, може би.

Протегна ти ръката си към мене -

да уловя мига не се реших...

Увисна той, объркан в тишината.

Очите си загубих във мъгла...

Пред мене погледът сияе в мрака,

не смея да отвърна на това...

В живота много губих и печелих.

Трънливи друми извървях.

Любов такава не намерих,

каквато ме изпиваше в съня.

И не вървя аз вече, а се спъвам

във моите измислени мечти...

Сърцето си на кръст разпъвам.

Ела, Любов, при мене! Остани!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Криси All rights reserved.

Comments

Comments

  • Красив зов!Чудесна си!
  • Ти винаги си успявала много лирично да опишеш чувствата си, но този път ме смая дълбокото ти човешко разбиране на чувствата на най-близкия до теб човек.Лошото е че той не се е научил да бъде толкова откровен и истински като теб
  • ``Любов такава не намерих,

    каквато ме изпиваше в съня.``

    Пожелавам сбъдване на най-чудните ти сънища!

  • Великолепен стих,Криси!!!Поздрави!
  • Хубав стих!!!!!!!!!!!

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...