Feb 12, 2008, 2:24 PM

Обикнах те нечакано, без време...

  Poetry » Love
980 0 18
 

 

Обикнах те нечакано, без време.

Съдбата е виновна, може би.

Протегна ти ръката си към мене -

да уловя мига не се реших...

Увисна той, объркан в тишината.

Очите си загубих във мъгла...

Пред мене погледът сияе в мрака,

не смея да отвърна на това...

В живота много губих и печелих.

Трънливи друми извървях.

Любов такава не намерих,

каквато ме изпиваше в съня.

И не вървя аз вече, а се спъвам

във моите измислени мечти...

Сърцето си на кръст разпъвам.

Ела, Любов, при мене! Остани!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Криси All rights reserved.

Comments

Comments

  • Красив зов!Чудесна си!
  • Ти винаги си успявала много лирично да опишеш чувствата си, но този път ме смая дълбокото ти човешко разбиране на чувствата на най-близкия до теб човек.Лошото е че той не се е научил да бъде толкова откровен и истински като теб
  • ``Любов такава не намерих,

    каквато ме изпиваше в съня.``

    Пожелавам сбъдване на най-чудните ти сънища!

  • Великолепен стих,Криси!!!Поздрави!
  • Хубав стих!!!!!!!!!!!

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...