Обикнах те нечакано, без време...
Обикнах те нечакано, без време.
Съдбата е виновна, може би.
Протегна ти ръката си към мене -
да уловя мига не се реших...
Увисна той, объркан в тишината.
Очите си загубих във мъгла...
Пред мене погледът сияе в мрака,
не смея да отвърна на това...
В живота много губих и печелих.
Трънливи друми извървях.
Любов такава не намерих,
каквато ме изпиваше в съня.
И не вървя аз вече, а се спъвам
във моите измислени мечти...
Сърцето си на кръст разпъвам.
Ела, Любов, при мене! Остани!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Криси Todos los derechos reservados
