Обикнах тишината
След суетата на измислени празници
и шумни фанфари от лесни победи,
след грохота на безплодните делници,
крещящи оратори и фалшиви рефрени –
обикнах тишината…
Тя нощем идва в моя дом, не спи....
Разлива се във стаята и в тъмнината
подрежда мислите ми – пръснати трохи,
които преди нея бяха камъни в ръката ми…
Отгатва отговорите, които не намирам.
Обгръща ме и с моя глас шепти…
Превежда ме по мостове, които не преминах.
Оставя в утрото... усещане за стих.
Обикнах тишината…
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Даниела Виткова Все права защищены
Слухът ли намалява или тишината просто ме обича. Хубаво!
