Обикнах тишината
След суетата на измислени празници
и шумни фанфари от лесни победи,
след грохота на безплодните делници,
крещящи оратори и фалшиви рефрени –
обикнах тишината…
Тя нощем идва в моя дом, не спи....
Разлива се във стаята и в тъмнината
подрежда мислите ми – пръснати трохи,
които преди нея бяха камъни в ръката ми…
Отгатва отговорите, които не намирам.
Обгръща ме и с моя глас шепти…
Превежда ме по мостове, които не преминах.
Оставя в утрото... усещане за стих.
Обикнах тишината…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Даниела Виткова Всички права запазени
Слухът ли намалява или тишината просто ме обича. Хубаво!
