22 апр. 2016 г., 08:18

Обикновена приказка

934 0 1

Не се натъкнах на любов,

на този свят не слязох с песен,

и виждам няма еднорог,

като във приказките, и съм бесен!

Че трябва да се боря не с ламя,

и не със върколаци, динозаври,

а с прости хора, със света,

и даже няма да получа лаври.

През три гори, знам няма замък,

и вещицата не закусва със деца.

Тя е най-обикновена баба,

която си живее във гора.

А принцесата - опазил Господ!

По-добре да имаше ламя...

И  гледайки  с почуда всичко земно

чувствам, че поникват ми крила.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стела Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Харесах. Но на мен щяха да ми поникнат рога, по-скоро..

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...