22 апр. 2016 г., 08:18

Обикновена приказка

937 0 1

Не се натъкнах на любов,

на този свят не слязох с песен,

и виждам няма еднорог,

като във приказките, и съм бесен!

Че трябва да се боря не с ламя,

и не със върколаци, динозаври,

а с прости хора, със света,

и даже няма да получа лаври.

През три гори, знам няма замък,

и вещицата не закусва със деца.

Тя е най-обикновена баба,

която си живее във гора.

А принцесата - опазил Господ!

По-добре да имаше ламя...

И  гледайки  с почуда всичко земно

чувствам, че поникват ми крила.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стела Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Харесах. Но на мен щяха да ми поникнат рога, по-скоро..

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...