22.04.2016 г., 8:18

Обикновена приказка

940 0 1

Не се натъкнах на любов,

на този свят не слязох с песен,

и виждам няма еднорог,

като във приказките, и съм бесен!

Че трябва да се боря не с ламя,

и не със върколаци, динозаври,

а с прости хора, със света,

и даже няма да получа лаври.

През три гори, знам няма замък,

и вещицата не закусва със деца.

Тя е най-обикновена баба,

която си живее във гора.

А принцесата - опазил Господ!

По-добре да имаше ламя...

И  гледайки  с почуда всичко земно

чувствам, че поникват ми крила.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стела Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Харесах. Но на мен щяха да ми поникнат рога, по-скоро..

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...