Apr 22, 2016, 8:18 AM

Обикновена приказка

  Poetry
933 0 1

Не се натъкнах на любов,

на този свят не слязох с песен,

и виждам няма еднорог,

като във приказките, и съм бесен!

Че трябва да се боря не с ламя,

и не със върколаци, динозаври,

а с прости хора, със света,

и даже няма да получа лаври.

През три гори, знам няма замък,

и вещицата не закусва със деца.

Тя е най-обикновена баба,

която си живее във гора.

А принцесата - опазил Господ!

По-добре да имаше ламя...

И  гледайки  с почуда всичко земно

чувствам, че поникват ми крила.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стела All rights reserved.

Comments

Comments

  • Харесах. Но на мен щяха да ми поникнат рога, по-скоро..

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...