20 янв. 2018 г., 23:34

Обитаемият остров България

500 1 3

 

Не искам острови в морета топли
Пиратска плячка – злато, сребро!
От тях във сънищата си ги имам много...
Затворя ли очите си – пристигат
с лодката вълшебна "сън",
с бялото платно!

 

Мечтаят зная върхове деветохилядни
за ласката на моите крака...
Но за това родените герои други са
Това написано е в тяхната Съдба!
На мен практически ми стига Мусала.

 

И влажността родена някъде от климата
на Рай тропически...
На Амазонка влажната гора
погледнато научно и фактически
не утолява жаждата на моята Душа.

 

И жегата на пясъците на Намиб,
родена в слънце – огнен Ад,
не може да ме згрее с топлота!

 

Видях.

 

Бледнее чуждото богатство
до блясъка на Слънцето ми родно,
прегръдката подземно-нежна
на Родната ми, Святата земя!

И за това в леглото на любимата
намирам само огъня!
И само там успявам
да се стопля през Нощта.

 

Не зная моите мечти дали реалност са.
Или живота ми е тъжен фарс.
Ала България Велика и Голяма е
докато мен ме има.
И Приятели – Ви има Вас!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангел Милев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Толкова ти се радвам! Знаеш ли? Наистина не почивам!
  • Приятна Неделя, Маргарита!
    Знам, че Поета и Приятеля в теб няма да почиват.
    И слава - Богу!
    Трябваш ни!
    И за това ти пожелавам Лека Работа.
    :-D
  • Възхитих се! Прав си! Да! До като ни има нас и до като носим България в сърцата си, до като животът и съдбите ни са преплетени с нейните - ще я има! И ще е такава, каквато ние я представяме! Благодаря ти! От сърце! Стопли ме от вътре! Повдигна духа ми... Благодаря!

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...