Обитаемият остров България
Не искам острови в морета топли
Пиратска плячка – злато, сребро!
От тях във сънищата си ги имам много...
Затворя ли очите си – пристигат
с лодката вълшебна "сън",
с бялото платно!
Мечтаят зная върхове деветохилядни
за ласката на моите крака...
Но за това родените герои други са
Това написано е в тяхната Съдба!
На мен практически ми стига Мусала.
И влажността родена някъде от климата
на Рай тропически...
На Амазонка влажната гора
погледнато научно и фактически
не утолява жаждата на моята Душа.
И жегата на пясъците на Намиб,
родена в слънце – огнен Ад,
не може да ме згрее с топлота!
Видях.
Бледнее чуждото богатство
до блясъка на Слънцето ми родно,
прегръдката подземно-нежна
на Родната ми, Святата земя!
И за това в леглото на любимата
намирам само огъня!
И само там успявам
да се стопля през Нощта.
Не зная моите мечти дали реалност са.
Или живота ми е тъжен фарс.
Ала България Велика и Голяма е
докато мен ме има.
И Приятели – Ви има Вас!
© Ангел Милев All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Толкова ти се радвам! Знаеш ли? Наистина не почивам! -
Приятна Неделя, Маргарита!
Знам, че Поета и Приятеля в теб няма да почиват.
И слава - Богу!
Трябваш ни!
И за това ти пожелавам Лека Работа.
:-D -
Възхитих се! Прав си! Да! До като ни има нас и до като носим България в сърцата си, до като животът и съдбите ни са преплетени с нейните - ще я има! И ще е такава, каквато ние я представяме! Благодаря ти! От сърце! Стопли ме от вътре! Повдигна духа ми... Благодаря!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
