13 окт. 2017 г., 17:19

Облачно

1.3K 2 3

Опадаха на розовия храст цветята,

попарени от облачното настроение.

Отцежда се самотно във земята

ненужно, любовното ми вдъхновение.

Косите ми на морски възел сплетени

оплитат в мрежите си пеперуди.

Изгонени от мачтите приведени,

те  тръгват с бляновете изумруди.

Отдавна свити са на две платната

на моя дом, превърнат в каюта...

Във въздуха трепери самотата

на думи празни, казани наслука.

А слънцето затворило око в черупка

във вените ми скрило е лъчите.

Дълбаят погледите черни дупки

и в тях оттичат бавно се сълзите...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© dreamsinrhymes Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...