13 oct 2017, 17:19

Облачно

  Poesía » Otra
1.3K 2 3

Опадаха на розовия храст цветята,

попарени от облачното настроение.

Отцежда се самотно във земята

ненужно, любовното ми вдъхновение.

Косите ми на морски възел сплетени

оплитат в мрежите си пеперуди.

Изгонени от мачтите приведени,

те  тръгват с бляновете изумруди.

Отдавна свити са на две платната

на моя дом, превърнат в каюта...

Във въздуха трепери самотата

на думи празни, казани наслука.

А слънцето затворило око в черупка

във вените ми скрило е лъчите.

Дълбаят погледите черни дупки

и в тях оттичат бавно се сълзите...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© dreamsinrhymes Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...