13 oct 2017, 17:19

Облачно

  Poesía » Otra
1.3K 2 3

Опадаха на розовия храст цветята,

попарени от облачното настроение.

Отцежда се самотно във земята

ненужно, любовното ми вдъхновение.

Косите ми на морски възел сплетени

оплитат в мрежите си пеперуди.

Изгонени от мачтите приведени,

те  тръгват с бляновете изумруди.

Отдавна свити са на две платната

на моя дом, превърнат в каюта...

Във въздуха трепери самотата

на думи празни, казани наслука.

А слънцето затворило око в черупка

във вените ми скрило е лъчите.

Дълбаят погледите черни дупки

и в тях оттичат бавно се сълзите...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© dreamsinrhymes Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...