Oct 13, 2017, 5:19 PM

Облачно

  Poetry » Other
1.3K 2 3

Опадаха на розовия храст цветята,

попарени от облачното настроение.

Отцежда се самотно във земята

ненужно, любовното ми вдъхновение.

Косите ми на морски възел сплетени

оплитат в мрежите си пеперуди.

Изгонени от мачтите приведени,

те  тръгват с бляновете изумруди.

Отдавна свити са на две платната

на моя дом, превърнат в каюта...

Във въздуха трепери самотата

на думи празни, казани наслука.

А слънцето затворило око в черупка

във вените ми скрило е лъчите.

Дълбаят погледите черни дупки

и в тях оттичат бавно се сълзите...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© dreamsinrhymes All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...