Облачно
Опадаха на розовия храст цветята,
попарени от облачното настроение.
Отцежда се самотно във земята
ненужно, любовното ми вдъхновение.
Косите ми на морски възел сплетени
оплитат в мрежите си пеперуди.
Изгонени от мачтите приведени,
те тръгват с бляновете изумруди.
Отдавна свити са на две платната
на моя дом, превърнат в каюта...
Във въздуха трепери самотата
на думи празни, казани наслука.
А слънцето затворило око в черупка
във вените ми скрило е лъчите.
Дълбаят погледите черни дупки
и в тях оттичат бавно се сълзите...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© dreamsinrhymes Всички права запазени
