13.10.2017 г., 17:19 ч.

Облачно 

  Поезия » Друга
896 2 3

Опадаха на розовия храст цветята,

попарени от облачното настроение.

Отцежда се самотно във земята

ненужно, любовното ми вдъхновение.

Косите ми на морски възел сплетени

оплитат в мрежите си пеперуди.

Изгонени от мачтите приведени,

те  тръгват с бляновете изумруди.

Отдавна свити са на две платната

на моя дом, превърнат в каюта...

Във въздуха трепери самотата

на думи празни, казани наслука.

А слънцето затворило око в черупка

във вените ми скрило е лъчите.

Дълбаят погледите черни дупки

и в тях оттичат бавно се сълзите...

© dreamsinrhymes Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??