Облачно е...На ръба да завали...
И тъмно, докато закапят капките,
притихват надълбоко влажните очи,
а между миглите издъхват и догадките.
Разрязани мисли делят се на две
и болезнено се влачат в многоточия,
безчувствие повърхностно гризе,
осъдено с коварство на безсрочие.
Предъвквам безлюбовие на вкус...
Кога последно вярвах в чудесата?
Земетръсно се разпаднах, но без трус,
раздирайки с ръцете небесата... ...