Облачно е...
Облачно е...На ръба да завали...
И тъмно, докато закапят капките,
притихват надълбоко влажните очи,
а между миглите издъхват и догадките.
Разрязани мисли делят се на две
и болезнено се влачат в многоточия,
безчувствие повърхностно гризе,
осъдено с коварство на безсрочие.
Предъвквам безлюбовие на вкус...
Кога последно вярвах в чудесата?
Земетръсно се разпаднах, но без трус,
раздирайки с ръцете небесата...
Вглеждам се издайно - без зеници
и правя се, че виждам красотата,
със стиснати към нищото пестници,
проблясва тайно светлина позната.
Все още ми е мокро под очите,
като в ручейчета къпят се сълзи
и давят се в бездъние мечтите -
неспасяеми... но както никога преди!
И тъмно, докато закапят капките,
притихват надълбоко влажните очи,
а между миглите издъхват и догадките.
Разрязани мисли делят се на две
и болезнено се влачат в многоточия,
безчувствие повърхностно гризе,
осъдено с коварство на безсрочие.
Предъвквам безлюбовие на вкус...
Кога последно вярвах в чудесата?
Земетръсно се разпаднах, но без трус,
раздирайки с ръцете небесата...
Вглеждам се издайно - без зеници
и правя се, че виждам красотата,
със стиснати към нищото пестници,
проблясва тайно светлина позната.
Все още ми е мокро под очите,
като в ручейчета къпят се сълзи
и давят се в бездъние мечтите -
неспасяеми... но както никога преди!
© Елица Стоянова All rights reserved.
