ОБЛАЦИ ДЪЖДОВНИ
Черни облаци дъждовни
по небе се носят.
Мисли мрачни и тревожни
животът ми косят.
Няма радост - само мъка
и самота вечна.
Няма до мен вярна ръка
и дума сърдечна.
Няма коси посребрени
с нежност да погали.
Кой в очите уморени
живот да запали.
Мисли грозни и омразни
вечно ме спохождат,
а надежди - все напразни -
вече не дохождат.
Мръсни облаци дъждовни
по небе се влачат.
Сърце, душа неспокойни
ден и нощем плачат.
Тъмни облаци дъждовни
по небе се движат.
Дни самотни, дни лъжовни
тъй бавно се нижат.
Дрипи облаци дъждовни
по небе се скитат,
а очите ми тревожни
още гледат, питат:
Бурни облаци оловни,
що сте вий видели,
нали не сте вий виновни,
пък сте почернели?
Дребни облаци дъждовни
по небето лазят
и желания любовни
в сърце още пазят.
© Анка Келешева Все права защищены