ОБЛАЦИ ДЪЖДОВНИ

Черни облаци дъждовни

по небе се носят.

Мисли мрачни и тревожни

животът ми косят.

Няма радост - само мъка

и самота вечна.

Няма до мен вярна ръка

и дума сърдечна.

Няма коси посребрени

с нежност да погали.

Кой в очите уморени

живот да запали.

Мисли грозни и омразни

вечно ме спохождат,

а надежди - все напразни -

вече не дохождат.

Мръсни облаци дъждовни

по небе се влачат.

Сърце, душа неспокойни

ден и нощем плачат.

Тъмни облаци дъждовни

по небе се движат.

Дни самотни, дни лъжовни

тъй бавно се нижат.

Дрипи облаци дъждовни

по небе се скитат,

а очите ми тревожни

още гледат, питат:

Бурни облаци оловни,

що сте вий видели,

нали не сте вий виновни,

пък сте почернели?

Дребни облаци дъждовни

по небето лазят

и желания любовни

в сърце още пазят.