6 сент. 2016 г., 20:42

Облаци на бой

612 0 0

Пристига облачна кохорта,
готова за поредния си бой,
на вятърни коне се носи,
завзема ясното небе.

Залпиращ гръм, разтърсващ трясък,
подава знак за лют двубой,
сгъстява бойните редици,
пот разлива се в порой.

Облечени във сивите доспехи,
мечовете си кръстосват с гняв,
разпръскват мълнии свирепи,
разхвърлят земният покой.

Вятъра е главен пълководец,
размества облачните бесове,
обръща разразилата се схватка,
войниците отнася в следващ бой.

Бойното поле ще се измести,
тази битка няма край,
победата на никого не носи,
но губещите са безброй.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Misteria Vechna Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...