Облаци по изгрев
Облаци по изгрев
Уморена от всички сълзи.
Изсъхнало речно корито.
Удавена болка излиза
полудяла от синия ритъм.
Няма вече да страдаш по мен:
по твоята хладна въздишка.
Ти - въздухът топъл и нежен,
възроди угасена звездичка.
Побеляват в съня си луни
и пясък с дървета си шепне.
В нощта ни цветенце изникна,
а денят го донася със шепи.
Като капки - човешки очи.
Лица разпокъсани в чувства.
След спомен небето е чисто
и сърцата самотни се чуват.
Няма как да съм само човек,
а ти - да си просто измислен
и люляк в мечтите на вечност.
Ароматно и пухкаво нищо.
Ние падаме сутрин - роса.
По розови облаци светим.
В главите ни вятър посаждат -
раменете ни обли приветства.
Невъзможно е днес да си тук.
От утре ще бъдем планета.
По сянка на път се разпуква
светлината ни рано отнета.
© Йоана Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Благодаря ви!
-
Хареса ми!
-
При теб е винаги различно и красиво!
Браво Йоана! -
Много е хубаво, нежно и емоционално!
-
Много красиво... съновидение!
А може би една мечта... -
"От утре ще бъдем планета.
По сянка на път се разпуква
светлината ни рано отнета."
Този финал е толкова неочакван, а всъщност толкова подозиран! Но:
"да си просто измислен и люляк в мечтите на вечност.
Ароматно и пухкаво нищо."
е казано по невероятен начин, непредвидим и от най-големия поет. В поезията изненадата на образите е от огромно, решаващо значение...
"След спомен небето е чисто и сърцата самотни се чуват." -
Едно истинско поетично откритие! А след него като сянка в скала се вгражда поетично:
"Ти - въздухът топъл и нежен, възроди угасена звездичка."
Йоана, думите са слаби, за да предадат усещането от твоята поезия. Тя е нежен - извънземен бриз!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
