limeruna (Йоана)
565 3355
8 jul 2019, 1:08

Облаци по изгрев 

  Poesía » De amor, Otra
567 8 6

Облаци по изгрев

 

Уморена от всички сълзи. 
Изсъхнало речно корито. 
Удавена болка излиза 
полудяла от синия ритъм. 

 

Няма вече да страдаш по мен: 
по твоята хладна въздишка. 
Ти - въздухът топъл и нежен, 
възроди угасена звездичка. 

 

Побеляват в съня си луни 
и пясък с дървета си шепне. 
В нощта ни цветенце изникна, 
а денят го донася със шепи. 

 

Като капки - човешки очи. 
Лица разпокъсани в чувства. 
След спомен небето е чисто 
и сърцата самотни се чуват. 

 

Няма как да съм само човек, 
а ти - да си просто измислен
и люляк в мечтите на вечност. 
Ароматно и пухкаво нищо. 

 

Ние падаме сутрин - роса. 
По розови облаци светим. 
В главите ни вятър посаждат - 
раменете ни обли приветства. 

 

Невъзможно е днес да си тук. 
От утре ще бъдем планета. 

По сянка на път се разпуква 

светлината ни рано отнета. 

© Йоана Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря ви!
  • Хареса ми!
  • При теб е винаги различно и красиво!
    Браво Йоана!
  • Много е хубаво, нежно и емоционално!
  • Много красиво... съновидение!
    А може би една мечта...
  • "От утре ще бъдем планета.
    По сянка на път се разпуква
    светлината ни рано отнета."

    Този финал е толкова неочакван, а всъщност толкова подозиран! Но:

    "да си просто измислен и люляк в мечтите на вечност.
    Ароматно и пухкаво нищо."

    е казано по невероятен начин, непредвидим и от най-големия поет. В поезията изненадата на образите е от огромно, решаващо значение...

    "След спомен небето е чисто и сърцата самотни се чуват." -

    Едно истинско поетично откритие! А след него като сянка в скала се вгражда поетично:

    "Ти - въздухът топъл и нежен, възроди угасена звездичка."

    Йоана, думите са слаби, за да предадат усещането от твоята поезия. Тя е нежен - извънземен бриз!
Propuestas
: ??:??