Уморена от всички сълзи.
Изсъхнало речно корито.
Удавена болка излиза
полудяла от синия ритъм.
Няма вече да страдаш по мен:
по твоята хладна въздишка.
Ти - въздухът топъл и нежен,
възроди угасена звездичка.
Побеляват в съня си луни
и пясък с дървета си шепне.
В нощта ни цветенце изникна,
а денят го донася със шепи. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация