Облаци по изгрев
Облаци по изгрев
Уморена от всички сълзи.
Изсъхнало речно корито.
Удавена болка излиза
полудяла от синия ритъм.
Няма вече да страдаш по мен:
по твоята хладна въздишка.
Ти - въздухът топъл и нежен,
възроди угасена звездичка.
Побеляват в съня си луни
и пясък с дървета си шепне.
В нощта ни цветенце изникна,
а денят го донася със шепи.
Като капки - човешки очи.
Лица разпокъсани в чувства.
След спомен небето е чисто
и сърцата самотни се чуват.
Няма как да съм само човек,
а ти - да си просто измислен
и люляк в мечтите на вечност.
Ароматно и пухкаво нищо.
Ние падаме сутрин - роса.
По розови облаци светим.
В главите ни вятър посаждат -
раменете ни обли приветства.
Невъзможно е днес да си тук.
От утре ще бъдем планета.
По сянка на път се разпуква
светлината ни рано отнета.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йоана Всички права запазени
