Облаци по изгрев
Облаци по изгрев
Уморена от всички сълзи.
Изсъхнало речно корито.
Удавена болка излиза
полудяла от синия ритъм.
Няма вече да страдаш по мен:
по твоята хладна въздишка.
Ти - въздухът топъл и нежен,
възроди угасена звездичка.
Побеляват в съня си луни
и пясък с дървета си шепне.
В нощта ни цветенце изникна,
а денят го донася със шепи.
Като капки - човешки очи.
Лица разпокъсани в чувства.
След спомен небето е чисто
и сърцата самотни се чуват.
Няма как да съм само човек,
а ти - да си просто измислен
и люляк в мечтите на вечност.
Ароматно и пухкаво нищо.
Ние падаме сутрин - роса.
По розови облаци светим.
В главите ни вятър посаждат -
раменете ни обли приветства.
Невъзможно е днес да си тук.
От утре ще бъдем планета.
По сянка на път се разпуква
светлината ни рано отнета.
© Йоана All rights reserved.
