Облак
Буреносен, тъмен облак
във гърдите ми е спрял,
дъжд на едри сиви капки
от очите ми излял.
Бедна и опустошена
е душата ми сама,
чака да изгрее слънце
в непрогледната тъма.
Спряло времето, не може
болката ми да стопи
и ликът ти все тревожи
мойте вечери и дни.
Буреносен, тъмен облак
над главата ми е спрял
и със едри, сиви капки
е лицето ми облял.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Дорика Цачева Все права защищены
