3 янв. 2010 г., 19:49

Облак във влак 

  Поэзия » Белые стихи
5.0 / 1
1287 0 2

Облаците не се движат,

когато ги гледаш от влака.

До мен седи старица с две торби,

в които е събрала своя свят.

Тя не смее да заспи –

имало крадци във влака...

А моят свят е скрит зад цвета на очите ми,

безопасно ли е там -

                               не знам...

Жената отпред четеше вестници,

сега говори с господина, пътуващ сам...

С мен никой не говори.

Няма и какво да им кажа.

Не зная дори къде и защо отивам.

Имам доживотен абонамент за тъга,

всеки месец – като по график,

тя, вместо вестник, виси в моята поща...

И вече не я гоня, не я пъдя. Навик.

 

Облаците не се движат.

Омръзнало им е да бягат

и никога да не се завръщат...

Влаковете имат навика да заминават.

Аз съм облак.

Облак във влак...

 

Душата може да се прероди,

ако си я прибрал прилежно в торба,

за да я пренесеш другаде.

Иначе мухлясва. Започва да смърди.

Моята отдавна не прилича на нещо,

което си заслужава да обичаш.

Като черния облак е, носещ дъжд...

Не се застоявам дълго на едно място,

скапвам всичко около мен, 

Валя, разкалвам...

                               И бягам.

Бягам от абонамента си

за поредния пакет нещастие.

 

 

Облаците заминават

 

 

и не се връщат

за по-бързо с влак.

© Петя Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря ти за почерпката
  • Хубаво, Петя! Никак не е лошо да си облак, винаги можеш да се преобразиш безболезнено и да изчезнеш, буквално да се стопиш в шепите на дъжда, под пръстите на слънцето - и после пак да се появиш...ммм, добър избор!

    Има един облак в чаша на Магрит,той е един от любимите ми облакоизразители и небеотразители, подсети ме за него, и те черпя сега малко небе:

    http://thewordwarrior.files.wordpress.com/2009/09/magritte_cloud.jpg

Предложения
  • По блестящему снегу шла, поникли плечи. А горячая слеза сорвалась с ресниц. Я нашла тебя, но ты забы...
  • Блеск До нашей первой встречи я долго видел яркий блеск. В мечтах занудно вечных являлся он прелестн...
  • Всегда я думал про жизнь в России И как по-русски нужно жить Когда юношей еще услышал Что русские во...

Ещё произведения »