10 мая 2024 г., 17:25

Облакът на Бога

338 0 0

ОБЛАКЪТ НА БОГА

 

... навярно Бог на облака седи – и в своето Творение се вглежда,

ала светът не е като преди, престана да е обич – и надежда,

уж, слънчице на всекиго е дал? – за хорица, за птици и влечуги,

а ние – всички, в Божията кал със кеф си правим кал едни на други,

забравили, че – свърши ли се тя, от своя дом светът ще ни прокуди,

 

и – ангели сред Райските цветя, отвъд ще гоним цял ден пеперуди,

горчим си в откачения живот, а той е възхитителен – и кратък! –

забравили, че Лета няма брод – и всички ще отплаваме оттатък,

далеч – отвъд безмълвните звезди, самотничета в поругана църква.

Там, дето Бог на облака седи и чуди се – къде ли, Боже, сбърках?

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валери Станков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...