10 may 2024, 17:25

Облакът на Бога

  Poesía
340 0 0

ОБЛАКЪТ НА БОГА

 

... навярно Бог на облака седи – и в своето Творение се вглежда,

ала светът не е като преди, престана да е обич – и надежда,

уж, слънчице на всекиго е дал? – за хорица, за птици и влечуги,

а ние – всички, в Божията кал със кеф си правим кал едни на други,

забравили, че – свърши ли се тя, от своя дом светът ще ни прокуди,

 

и – ангели сред Райските цветя, отвъд ще гоним цял ден пеперуди,

горчим си в откачения живот, а той е възхитителен – и кратък! –

забравили, че Лета няма брод – и всички ще отплаваме оттатък,

далеч – отвъд безмълвните звезди, самотничета в поругана църква.

Там, дето Бог на облака седи и чуди се – къде ли, Боже, сбърках?

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валери Станков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...