ОБЛАКЪТ НА БОГА

... навярно Бог на облака седи – и в своето Творение се вглежда,

ала светът не е като преди, престана да е обич – и надежда,

уж, слънчице на всекиго е дал? – за хорица, за птици и влечуги,

а ние – всички, в Божията кал със кеф си правим кал едни на други,

забравили, че – свърши ли се тя, от своя дом светът ще ни прокуди,

и – ангели сред Райските цветя, отвъд ще гоним цял ден пеперуди,

горчим си в откачения живот, а той е възхитителен – и кратък! –

забравили, че Лета няма брод – и всички ще отплаваме оттатък,

далеч – отвъд безмълвните звезди, самотничета в поругана църква.

Там, дето Бог на облака седи и чуди се – къде ли, Боже, сбърках?