Облик
988
0
0
Облик
В шумака на старинното тепе
се крие радост
- не от днес
- от векове.
Избликва в багра-виснал еркер
- чудни дъгови корнизи.
Отправят взор от гордото тепе,
текат в неспир и мир
шумнати, неизменни векове...
Къщи!
Толкоз благост,
сила,
мъдрост сбрали,
толкова загаснали души.
Души -
за огън тлели
и въздигнали ни тези
чудеса.
Така гори един листак
и гордо гледат хората
от вековете с своя огън -
блед,
но днешен,
и... недогорял!
04.10.84
"Пловдивски мотиви"
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валери Качов Все права защищены
