Облик

                 Облик

В шумака на старинното тепе

се крие радост

- не от днес

- от векове.

Избликва в багра-виснал еркер

 - чудни дъгови корнизи.

Отправят взор от гордото тепе,

текат в неспир и мир

шумнати, неизменни векове...

Къщи!

Толкоз благост,

                  сила,

                      мъдрост сбрали,

толкова загаснали души.

Души -

за огън тлели

и въздигнали ни тези

чудеса.

Така гори един листак

и гордо гледат хората

от вековете с своя огън -

блед,

   но днешен,

          и... недогорял!

04.10.84

"Пловдивски мотиви"