Обрат!...
Обрат!...
Скръб, кръв, мрак -
спуска се тъмен облак.
Студ, мраз, здрач -
виждам призрачен ездач.
Кон от кости, покрит със пламък
и човек на него със сърце от камък.
Златна коса посича всеки клас,
целувка от смъртта засилва се към нас.
От луната се спускат сребърни лъчи
и дочу се писък, сякаш че от ада,
зелена кръв покрива всички дни,
позлатен лъч от небето пада.
Светъл мрак през времето узря,
дочувам във съня си нежна песен,
бяла пепел роди се в капчица роса,
политам, на ангелски крила понесен.
Отрицание, НЕ, хармония -
любов владее сърцето и душа.
да си призная, даже аз самия не знам в какъв стил пиша... и последните два стиха може да не са перфектния завършак, но къде е обратът без тях ;)
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Веселин Наумов Все права защищены
Може би заради победата на доброто...
