Има дни, в които и да дишаш ти омръзва,
разумът, сърцето... всичко ти замръзва.
Тези дни са непонятни...
неприятни.
Депресия те е обхванала
държи, не пуща... жива хала.
Търсиш кътче за спасение, 
но не намираш нищо друго освен уединение.

Сам си пак срещу врага,
един срещу Света.
Другари мускетари няма -
няма на кого да споделиш
мъката в сърцето не мож' да разделиш.
Единственият ти отдушник е Луната,
чиято самота ти е позната.
В мрака тя блести
отразява твоите сълзи.
Обречен си вовек
да си ти самотен человек.