Обречен
Има дни, в които и да дишаш ти омръзва,
разумът, сърцето... всичко ти замръзва.
Тези дни са непонятни...
неприятни.
Депресия те е обхванала
държи, не пуща... жива хала.
Търсиш кътче за спасение,
но не намираш нищо друго освен уединение.
Сам си пак срещу врага,
един срещу Света.
Другари мускетари няма -
няма на кого да споделиш
мъката в сърцето не мож' да разделиш.
Единственият ти отдушник е Луната,
чиято самота ти е позната.
В мрака тя блести
отразява твоите сълзи.
Обречен си вовек
да си ти самотен человек.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Деница Марашева Всички права запазени
