Обречена
Невидима съм
до прозрачност
като вятър в твоите коси
а искаше ми се да бъда видима
единствено за твоите очи
и морето кърваво е
от сълзите изплакани
и очите парят
когато пускаш ръката ми
не ме видя зад сянката
на моите умиращи мечти
и аз потънах в нищото
на вечна нощ и самота
обърна гръб на обещанията
и остана само тишина
последна свещ сега угасва
ти поемаш пътя свой
ръцете парят за сбогуване
но е късно вече да си мой
с теб отиде си и слънцето
обрече ме на вечен мрак
отне крилата ми единствени
но нощем търся тебе пак
небето нарисува те със сълзи
в очите мои, на дете
и аз те скрих - в дълбокото
където имаше сърце...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Поли Все права защищены
