7 июл. 2009 г., 16:51

Обречена

897 0 0

Сякаш затвориха ме в манастир.

Обрекоха ме на болка, тишина и на страдание.

По цели дни и нощи съм сама

със своите мисли, чувства и фалшиво покаяние.

Не мога да се боря вече,

усещам болката в тази стая,

но ти си знам, далеч си вече

и дори пред теб не мога веч' да се покая.

Сама между тези четири стени,

сама останала и наранена.

Без глас, без плач, без воля.

Сама - печална и сломена.

Как да продължа напред?

Как да бъда силна, смела?

Как, останала сама, от болката

безпътен изход да намеря?

Сякаш в черен манастир

минават моите дълги, тъжни дни.

Без теб не виждам път напред,

сама далеч не стига се, уви!

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стефани Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...