1 мая 2010 г., 17:17

Обречена

727 0 0

Пиано зазвучава в мрака...

... чувството е самота...

Кухо тяло,

празнота в очите

и мислите са тъй обречени...

Устните ми са напукани от вятъра,

който вчера изсуши сълзите ми.

И до тук мастилото ми свършва,

и не мога да напиша нито дума повече.

И тези редове са празни,

колкото е и животът ми.

След броени часове ще стана

и отново ще си сложа маската...

Очите ще са тъжни и тревожни,

а устните – изкривени в някаква усмивка.

И всичко свършва,

и пианото замлъква...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лили Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...