1 мая 2010 г., 17:17

Обречена

735 0 0

Пиано зазвучава в мрака...

... чувството е самота...

Кухо тяло,

празнота в очите

и мислите са тъй обречени...

Устните ми са напукани от вятъра,

който вчера изсуши сълзите ми.

И до тук мастилото ми свършва,

и не мога да напиша нито дума повече.

И тези редове са празни,

колкото е и животът ми.

След броени часове ще стана

и отново ще си сложа маската...

Очите ще са тъжни и тревожни,

а устните – изкривени в някаква усмивка.

И всичко свършва,

и пианото замлъква...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лили Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...