Обречена

Пиано зазвучава в мрака...

... чувството е самота...

Кухо тяло,

празнота в очите

и мислите са тъй обречени...

Устните ми са напукани от вятъра,

който вчера изсуши сълзите ми.

И до тук мастилото ми свършва,

и не мога да напиша нито дума повече.

И тези редове са празни,

колкото е и животът ми.

След броени часове ще стана

и отново ще си сложа маската...

Очите ще са тъжни и тревожни,

а устните – изкривени в някаква усмивка.

И всичко свършва,

и пианото замлъква...