Обречена
737
0
0
Пиано зазвучава в мрака...
... чувството е самота...
Кухо тяло,
празнота в очите
и мислите са тъй обречени...
Устните ми са напукани от вятъра,
който вчера изсуши сълзите ми.
И до тук мастилото ми свършва,
и не мога да напиша нито дума повече.
И тези редове са празни,
колкото е и животът ми.
След броени часове ще стана
и отново ще си сложа маската...
Очите ще са тъжни и тревожни,
а устните – изкривени в някаква усмивка.
И всичко свършва,
и пианото замлъква...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лили Всички права запазени
