26 янв. 2025 г., 09:12

Обречени

419 0 0


Чудя се, утре на чий гроб ще плача
Кой ли ще бъде поредния мъртвец
Може би аз ще бъда палача
А може аз да съм тоз' без живец

 

Утро студено гали сиви устни
Лицето безкръвно, бяло кат' чаршаф
Без божествена любов, пуста
Безименен гроб... без епитаф

 

Издиша светът, гасне във мрака
Човек до човека чакат разстрел
Безкрайна омраза, глупак до глупака
Изцедихме земята до краен предел

 

Давете се в жлъч, аз отказвам да бродя
В това гробище, наречено свят
В потока от сенки с мъртви сърца
В реки от кръв и трупешка смрад

 

Навярно съм прав, но какво от това
Мойте думи сега изглеждат безсмислени
Захвърлен, пленен във пустошта
Затварям очи във вечност измислена


Кръв, студ, плач, смрад
Мрак, жлъч, гроб, ад
Яд, война, труп, омраза
Болест, ярост, смърт, проказа

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Златин Неделчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...