Обречени

Чудя се, утре на чий гроб ще плача
Кой ли ще бъде поредния мъртвец
Може би аз ще бъда палача
А може аз да съм тоз' без живец

Утро студено гали сиви устни
Лицето безкръвно, бяло кат' чаршаф
Без божествена любов, пуста
Безименен гроб... без епитаф

Издиша светът, гасне във мрака
Човек до човека чакат разстрел
Безкрайна омраза, глупак до глупака
Изцедихме земята до краен предел

Давете се в жлъч, аз отказвам да бродя
В това гробище, наречено свят
В потока от сенки с мъртви сърца
В реки от кръв и трупешка смрад

Навярно съм прав, но какво от това
Мойте думи сега изглеждат безсмислени
Захвърлен, пленен във пустошта
Затварям очи във вечност измислена

Кръв, студ, плач, смрад
Мрак, жлъч, гроб, ад
Яд, война, труп, омраза
Болест, ярост, смърт, проказа