28 окт. 2009 г., 12:42

Обречено

722 0 5

Цикъл "Светулка на дланта"

На търг ли
заложихме себе си
или само
което е вътре?
Някой в тълпата извика
двойна миза.
Безпътица,
в която
очи те прострелват,
а устни
те галят примамливо.
Не!
Няма сляпа неделя.
Всичко е толкова ясно.
Далечно и близко...
И грапаво -
да не се хлъзгат мечтите.
Лай на кучета...
Бясно се хвърлят
в петите ми,
а те са задъхани вече
от много пътеки
и тръни.

Пристъпват като обречени
към залез, след който
няма съмване.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Найден Найденов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря!
  • Благодаря ви!
    Светлана, стихотворението е сурово. Преди издаване ще претърпи редакция. Ще имам предвид бележките ти.
    Още един път, благодаря!
  • Впечатлена съм. В духа на позитивното поетично обсъждане ми се струва уместно да вметна... не би ли било по-добре в началото вместо заложихме-изложихме? Мнение-мое. Нищо лично.
    И ето тук "Пристъпват като обречени
    към залез, след който
    няма съмване." ми идва в повече "като"

    Радвам се, че попаднах на стиха Ви. Успех!!!
  • Още път има,Хип!
    Още!
  • Хипо, благодаря!

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...