21 июл. 2010 г., 16:35

Обречено 

  Поэзия » Другая
2419 5 38

Да вали! Без това ми е кално
и съм вече нагазила в себе си,
а за теб ми е толкова рано...
Не протягай към мене ръцете си.

Просто няма какво да спасяваш.
Нито аз ще изляза от блатото,
нито има защо да оставаш...
Ще отминеш и ти като лятото.

Ще си вземеш на гръб световете
и ще дойде отнякъде сушата.
Ще боли, ако спрат дъждовете
и без капките, дето съм слушала,

ще ми бъде достатъчно тихо,
а и теб ще те няма наоколо...
Ще ти пиша, но може би стихове.
Ще дълбая, докато е мокро,

че когато изсъхне и стегне,
да остане следа за разчитане.
Всичко друго ще стигне до тебе.
Без това, че съм те обичала.

© Елица Стоянова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??