Обречено
Да вали! Без това ми е кално
и съм вече нагазила в себе си,
а за теб ми е толкова рано...
Не протягай към мене ръцете си.
Просто няма какво да спасяваш.
Нито аз ще изляза от блатото,
нито има защо да оставаш...
Ще отминеш и ти като лятото.
Ще си вземеш на гръб световете
и ще дойде отнякъде сушата.
Ще боли, ако спрат дъждовете
и без капките, дето съм слушала,
ще ми бъде достатъчно тихо,
а и теб ще те няма наоколо...
Ще ти пиша, но може би стихове.
Ще дълбая, докато е мокро,
че когато изсъхне и стегне,
да остане следа за разчитане.
Всичко друго ще стигне до тебе.
Без това, че съм те обичала.
© Елица Стоянова All rights reserved.
Но пък е хубаво така- да има какво да прочете човек! 
