Обречено ничии
През морета различия,
вая приливи с бриз.
Ураган съкрушен –
безразсъден левент
с лъчезарен реприз –
ти наричаш обичане.
От копнежите с вик
ще покълнат харизани
самодивски филиз,
лудо биле, метличини...
Тук сме само за миг
и обречено ничии.
Стихва жаждата в стих,
в отпечатък на птиците.
© Плами Все права защищены
От копнежите с вик
ще покълнат харизани
самодивски филиз,
лудо биле, метличини...
Тук сме само за миг
и обречено ничии.