Обречено ничии

Поезия » Любовна

1K 1 10

Обречено ничии

През морета различия,

вая приливи с бриз.

Ураган съкрушен –

безразсъден левент

с лъчезарен реприз –

ти наричаш обичане.

От копнежите с вик

ще покълнат харизани

самодивски филиз,

лудо биле, метличини...

Тук сме само за миг

и обречено ничии.

Стихва жаждата в стих,

в отпечатък на птиците.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

zelenvik (Виктор Добрин Димитров)

Времето спира своя бяг. Миг сме.
От копнежите с вик
ще покълнат харизани
самодивски филиз,
лудо биле, метличини...

Тук сме само за миг
и обречено ничии.

2017-11-28T18:10:36+02:00
Жулли (Юлия Димитрова)

"Тук сме само за миг
и обречено ничии"
!!!

2012-11-20T00:02:30+02:00
concertino (Дух на лютеницата)

Съвсем нова си. Хареса ми! Дали не си го писала на някое от приказните места по планините?!

2012-10-31T23:41:54+02:00
bojilova1 (Петя Божилова)

Хареса ми, Плами!

2012-10-26T21:55:50+03:00
vyatur13 (Елена)

Плами, хареса ми.

2012-10-13T21:30:17+03:00