СТАЕН ВЪВ ГРАДИНА ЛЕНИВО СМЪЛЧАНА,
СЪС СЪЛЗИ ГОРЧИВИ РИДАЯ В НОЩТА
АЗ, ВОЛНАТА ПТИЦА НА КРЪСТ ПРИКОВАНА,
ЗА ПОЛЕТ ЕДВА ЛИ ЩЕ МАХАМ С КРИЛА.
ВЪВ ЗИМНАТА ВЕЧЕР, НАВРЕД В ТИШИНАТА
ГЛАСЪТ МИ ОТЕКВА, СКОВАН ОТ ТЪГА
И ТИХО И НЕЖНО ЦЕЛУВАМ ЗЕМЯТА
И С БОЛКА НАПУСКАМ СВЕТА...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© АГОП КАСПАРЯН Все права защищены
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Для наилучшего опыта используйте наше мобильное приложение. Установите его из Google Play.
