Oct 27, 2007, 9:53 PM

ОБРЕЧЕНОСТ

Poetry » Love

1.1K 0 11

СТАЕН ВЪВ ГРАДИНА ЛЕНИВО СМЪЛЧАНА,
СЪС СЪЛЗИ ГОРЧИВИ РИДАЯ В НОЩТА
АЗ, ВОЛНАТА ПТИЦА НА КРЪСТ ПРИКОВАНА,
ЗА ПОЛЕТ ЕДВА ЛИ ЩЕ МАХАМ С КРИЛА.

ВЪВ ЗИМНАТА ВЕЧЕР, НАВРЕД В ТИШИНАТА
ГЛАСЪТ МИ ОТЕКВА, СКОВАН ОТ ТЪГА
И ТИХО И НЕЖНО ЦЕЛУВАМ ЗЕМЯТА
И С БОЛКА НАПУСКАМ СВЕТА...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

nellnokia (Нели Господинова)

Не съм чела това, аги !тук си толкова различен...струи безнадеждност и мъка...

2009-08-21T12:29:19+03:00
Черна_Роза (Жулиета Великова)

тъжно ...

2009-08-21T12:23:43+03:00
Индиана (Криси)

...и тихо и нежно целувам земята...Браво!

2007-10-29T21:05:16+02:00
alex_ucho (Алекс учо)

И цяла глутница не биха го написали по добре.

2007-10-29T12:31:38+02:00
ЕлеМилверн (Елеонора Миладинова)

Тъжно,но прекрасно казано!!!

2007-10-28T17:49:32+02:00