Пред теб стоя, о, мой човек,
написан с Главна, или в скоби.
Ти властваш тук, от памтивек,
роден от демони и роби...
Палач на себе си! Зевзек!
Ти знаеш, как да оцелееш!
С две думи казано:Човек!
Ти всичко на света умееш!
Превземаш върховете пеш...
Не чакаш винаги награда.
За малко ти задъхан спреш,
и построяваш естакада!
За Истина, за Свобода,
ти в миша дупка се навираш...
Но кажи, къде в света,
от тях и мъничко намираш?!
Понякога си Сатана,
а друг път си по-свят от Бога!
Различен, в разни времена...
Да те позная аз не мога!
Понякога ти ставаш лош,
а друг път, път на всичко сторваш!
Прикрит понякога със нож,
ти всички истини оборваш!
И скрит, под плаща на Нощта,
ти чуждите права оспорваш...
Завиждаш, често на Света,
и всякакви злини му сторваш!
Поставяш "егото" си над света...
А друг път слушаш кукловоди...
И много често аз чета,
морала ти на" кино ходи"!
Не те упреквам за това!
Не съм аз, който ще те съди!
Нали излизаш на глава!
И така- ти ще пребъдеш!
16.08. 2012г. Драгойново
© Христо Славов Все права защищены