Пред теб стоя, о, мой човек,
написан с Главна, или в скоби.
Ти властваш тук, от памтивек,
роден от демони и роби...


Палач на себе си! Зевзек!
Ти знаеш, как да оцелееш!
С две думи казано:Човек!
Ти всичко на света умееш!

Превземаш върховете пеш...
Не чакаш винаги награда.
За малко ти задъхан спреш,
и построяваш естакада!

За Истина, за Свобода,
ти в миша дупка се навираш...
Но кажи, къде в  света,
от тях и мъничко намираш?!

Понякога си Сатана,
а друг път си по-свят от Бога!
Различен, в разни времена...
Да те позная аз не мога!

Понякога ти ставаш лош,
а друг път, път на всичко сторваш!
Прикрит понякога  със нож,
ти всички истини оборваш!

И скрит, под плаща на Нощта,
ти чуждите права оспорваш...
Завиждаш, често на Света,
и всякакви злини му сторваш!

Поставяш "егото" си над света...
А друг път слушаш кукловоди...
И много често аз чета,
морала ти на" кино ходи"!

Не те упреквам  за това!
Не съм аз, който ще те съди!
Нали излизаш на глава!
И така- ти ще пребъдеш!
   16.08. 2012г. Драгойново