16.08.2012 г., 10:41

Обръщение /къмЧовека/

629 1 1

 

Пред теб стоя, о, мой човек,
написан с Главна, или в скоби.
Ти властваш тук, от памтивек,
роден от демони и роби...


Палач на себе си! Зевзек!
Ти знаеш, как да оцелееш!
С две думи казано:Човек!
Ти всичко на света умееш!

Превземаш върховете пеш...
Не чакаш винаги награда.
За малко ти задъхан спреш,
и построяваш естакада!

За Истина, за Свобода,
ти в миша дупка се навираш...
Но кажи, къде в  света,
от тях и мъничко намираш?!

Понякога си Сатана,
а друг път си по-свят от Бога!
Различен, в разни времена...
Да те позная аз не мога!

Понякога ти ставаш лош,
а друг път, път на всичко сторваш!
Прикрит понякога  със нож,
ти всички истини оборваш!

И скрит, под плаща на Нощта,
ти чуждите права оспорваш...
Завиждаш, често на Света,
и всякакви злини му сторваш!

Поставяш "егото" си над света...
А друг път слушаш кукловоди...
И много често аз чета,
морала ти на" кино ходи"!

Не те упреквам  за това!
Не съм аз, който ще те съди!
Нали излизаш на глава!
И така- ти ще пребъдеш!
   16.08. 2012г. Драгойново

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Славов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...