13 мая 2010 г., 18:57

Обсебен

1.2K 0 4

        Обсебен

 

Във час, когато

една жена засажда лилии

във дворовете на очите си,

когато розите цъфтят безумно

и оглушават въздуха със аромата си,

там, след хоризонта,

където казват, че започвали миражите,

в които всеки виждал събудени най-сладките си сънища,

ще те намеря - дори несъществуваща,

заспала, отнесена, бленуваща,

ще бъде май, а може би септември,

улуците ще свирят,

като саксофони  от вятъра надувани,

деца  ще си  играят в своя пясъчник,

ще те прегърна нежно,

денят ще кихне и ще се събуди

и като в паяжина от любов оплетени

ще се откриваме след векове загубени.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Майк Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...