13 мая 2010 г., 18:57

Обсебен

1.2K 0 4

        Обсебен

 

Във час, когато

една жена засажда лилии

във дворовете на очите си,

когато розите цъфтят безумно

и оглушават въздуха със аромата си,

там, след хоризонта,

където казват, че започвали миражите,

в които всеки виждал събудени най-сладките си сънища,

ще те намеря - дори несъществуваща,

заспала, отнесена, бленуваща,

ще бъде май, а може би септември,

улуците ще свирят,

като саксофони  от вятъра надувани,

деца  ще си  играят в своя пясъчник,

ще те прегърна нежно,

денят ще кихне и ще се събуди

и като в паяжина от любов оплетени

ще се откриваме след векове загубени.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Майк Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...