May 13, 2010, 6:57 PM

Обсебен

  Poetry » Love
1.2K 0 4

        Обсебен

 

Във час, когато

една жена засажда лилии

във дворовете на очите си,

когато розите цъфтят безумно

и оглушават въздуха със аромата си,

там, след хоризонта,

където казват, че започвали миражите,

в които всеки виждал събудени най-сладките си сънища,

ще те намеря - дори несъществуваща,

заспала, отнесена, бленуваща,

ще бъде май, а може би септември,

улуците ще свирят,

като саксофони  от вятъра надувани,

деца  ще си  играят в своя пясъчник,

ще те прегърна нежно,

денят ще кихне и ще се събуди

и като в паяжина от любов оплетени

ще се откриваме след векове загубени.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Майк All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....