May 13, 2010, 6:57 PM

Обсебен

  Poetry » Love
1.2K 0 4

        Обсебен

 

Във час, когато

една жена засажда лилии

във дворовете на очите си,

когато розите цъфтят безумно

и оглушават въздуха със аромата си,

там, след хоризонта,

където казват, че започвали миражите,

в които всеки виждал събудени най-сладките си сънища,

ще те намеря - дори несъществуваща,

заспала, отнесена, бленуваща,

ще бъде май, а може би септември,

улуците ще свирят,

като саксофони  от вятъра надувани,

деца  ще си  играят в своя пясъчник,

ще те прегърна нежно,

денят ще кихне и ще се събуди

и като в паяжина от любов оплетени

ще се откриваме след векове загубени.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Майк All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...